|
|
 Добре дошли, приятели! 20:13 |
|
|
Стихове за Роман |
Замръквал ли си някога във Роман,
в балканското ни сгушено градче,
където две реки напомнят с ромон
за времето, когато бях дете?
Тук всеки гост с вълнение открива
докрай недоразкрити красоти.
И моята душа е тъй щастлива,
Че сутрин като капките блести.
Ти идвал ли си някога във Роман,
Когато пролет рой цветя цъфтят?
И слушал ли си Искърския ромон?
И в лятна нощ звездите как шептят?
Нима е нужно в унес да мечтаеш
За чужди непознати градове?
Ела поне веднъж, за да узнаеш
как Искъра душата ти зове.
Седя във ранна утрин край реката,
върбите са надвесени над мен.
Немирно клонче гали ми косата,
с листец от вчера, пролетно зелен.
Игриви рибки бисерно проблясват
и гмуркат се в красиви колелца,
и после скачат към простора ясен
за радост на щастливите деца.
Над мен се гонят птици долетели,
танцуват и надпяват се в захлас.
Какъв ли дълъг път са извървели,
Да търсят мир и обич между нас
С душа обгръщам цялата картина.
Напират сълзи в моите очи.
Едва ли има в нашата родина
Река с такива прелестни лъчи.
В потайност далечна поглежда луната,
преплела лъчите сред тъжни върби.
Широко протича край мене реката
и в блясъка къпе игриви вълни.
Тревите ми шепнат легенди среднощни,
В шумака проплаква овчарски кавал.
Звездите са сякаш гирлянди разкошни
На чистия юлски небесен воал…
Душата тук морна отмира намира!
Мечтите се гонят по водната шир.
През клоните шумно игриво зефирът-
при нежни русалки ме кани напир.
За тебе днес пея, о Романе мой,
за твоя прекрасен и буен растеж,
за Искър Големи със пищни завои,
за Малкия Искър все бистър и свеж.
За Китката пея, на изток що кичи
небето засмяно и синия свод,
за равна Чернелка, която обрича
хамбарри жито и хубав живот.
На Смесите светли как плажът привлича
с килима затоплен, от бисер тъкан,
че не бих престанал да го обичам
да биха ми дали Ривиера с Кан.
Навсякъде ти си , о Романе мой,
И в говор ив песни, и в радостен вик,
И в местности дивни, в долини и чуки,
вполя и балкани-все твоят е лик.
Върбите край Искър, що с китните клони
смълчани следяха игриви вълни,
със свежест обляни днес в радост шумолят,
че светли са в тебе човешките дни.
Страната и Гладни връх с Гарван лъчисти,
лъките до Искър и Сухо поле
те тъй те ограждат с букети цветисти,
че ти си на остров във цветно море.
Със трите си моста, високи сводисти
издигнати мощно над двете реки,
отдавна и с право говори се често,
че ти си същинско швейцарско градче.
,,Две реки, ситен пясък, слънчеви бани, лазурен простор!
Къде по-хубаво от това! Рядко се случва две реки да опасват
и украсяват едно селище като вашето,
през което сега за пръв път минавам.”
,,Често ловех риба в Искъра при гара Роман
под железния мост в ,,Смесите”, там където Малкият Искър
се влива в Големия Искър. Тази местност е красива като
цялата околност на Роман и богата с едри сомове,
приятно място за отдих, за лов и риболов около това село
с толкова хубаво име.”
|
09 Юли 09, 20:13
 Коментари (6)
|
|
